на А.

Буря, подир буря,
рояк, след рояк.
Идваш и си заминаваш пак.
Сякаш е дошла последната
минута от живота ти суров,
искаш да си пак нов и нов.
Аз искам да се предам
на страстта в твоите ръце,
като мига последен плам,
aз искам да съм там
... но къде?
Къде си ти сега? -
самотно аз се питам.
Тръгвам си сама и
чудя се дали да ритам
съдбата си, защото
предаде ме и страдам.
Не искам да залагам
аз бъдещето си на карта,
а да вървя до теб по булеварда.
Вървя и питам се защо,
защо все тебе търся,
защо е булевардът тъмен,
защо я няма Вечерницата горе,
кой приземи ме?
А моята душа все тъй се рее горе.
Безцелно бродя и търся теб,
за да ми върнеш радостта.

Август през февруари

Февруари сякаш свършва на един дъх. Започва опияняващо с дните, посветени на виното, минават, има-няма, две седмици и всички сърца започват да пърхат – Св. Валентин е. Обръщаш се и откриваш, че месецът е изтекъл и с него са си отишли романтиката и разкошът на Празника на влюбените. Двадесет и осем дни любов – малко време, за да се научим да обичаме, но може би достатъчно, за да създадем малко сладост и да си подарим частица щастие ...

Студено е. Студът облизва пръстите ми. Не бърза – бавно, властно и безучастно си проправя път през спомените, които се завръщат в съзнанието ми. Погледът ми е зареян някъде в белотата на продължаващата „ледена епоха“, която смразява и сковава света зад прозореца. Един заблуден слънчев лъч прозира през облаците, оглежда се в снега и пред очите ми се разкриват позабравените летни мигове. Реших да върна топлината на лятото като приготвя изпепеляващ десерт. Взех огнен ананас, подсилих вкуса с парливия джинджифил и го фламбирах с пламтящо „Кюрасо“. Опитах го и вкусът взриви сетивата ми. Реших да го гарнирам с малко от единствения съживител в лятната мараня – сладоледа. Изведнъж бурята притихна в очакване на следващия прилив.

Обърнах се отново към заскрежения прозорец, някакво цветно и ярко движение привлече погледа ми навън – едно листо падаше. Беше побрало в себе си цветовете и ароматите на лятото. Понесе се в цветна спирала надолу. В съзнанието ми изплува идеята да върна поне още за миг летните дни с „Шоколадов коктейл“, който да стопли поохладнелите ни души и да съживи позамръзналите ни тела. Комбинацията от подправки, аромати и вкусове е един съвършен афродизиак.
Най-важното е спазването на точността на грамажа. При десертите не е както при готвенето, където може ястието да се получи, дори и когато не се спазват стриктно заложените пропорции. Това е изрично правило при приготвянето на „Торта с лешник“. Докато чаках да се изпече, приседнах тихо до прозореца с коктейла в ръка. Потънах отново в онзи полуреален транс. Отпивах от омагьосващата течност. Приближих чашата към устните си, но почти не усещах аромата. Къде отиде онзи леко тръпчив гъдел? Чашата беше празна, магията – свършила. И ето какво остана след нея ...