Февруари сякаш свършва на един дъх. Започва опияняващо с дните, посветени на виното, минават, има-няма, две седмици и всички сърца започват да пърхат – Св. Валентин е. Обръщаш се и откриваш, че месецът е изтекъл и с него са си отишли романтиката и разкошът на Празника на влюбените. Двадесет и осем дни любов – малко време, за да се научим да обичаме, но може би достатъчно, за да създадем малко сладост и да си подарим частица щастие ...
Студено е. Студът облизва пръстите ми. Не бърза – бавно, властно и безучастно си проправя път през спомените, които се завръщат в съзнанието ми. Погледът ми е зареян някъде в белотата на продължаващата „ледена епоха“, която смразява и сковава света зад прозореца. Един заблуден слънчев лъч прозира през облаците, оглежда се в снега и пред очите ми се разкриват позабравените летни мигове. Реших да върна топлината на лятото като приготвя изпепеляващ десерт. Взех огнен ананас, подсилих вкуса с парливия джинджифил и го фламбирах с пламтящо „Кюрасо“. Опитах го и вкусът взриви сетивата ми. Реших да го гарнирам с малко от единствения съживител в лятната мараня – сладоледа. Изведнъж бурята притихна в очакване на следващия прилив.
Обърнах се отново към заскрежения прозорец, някакво цветно и ярко движение привлече погледа ми навън – едно листо падаше. Беше побрало в себе си цветовете и ароматите на лятото. Понесе се в цветна спирала надолу. В съзнанието ми изплува идеята да върна поне още за миг летните дни с „Шоколадов коктейл“, който да стопли поохладнелите ни души и да съживи позамръзналите ни тела. Комбинацията от подправки, аромати и вкусове е един съвършен афродизиак.
Най-важното е спазването на точността на грамажа. При десертите не е както при готвенето, където може ястието да се получи, дори и когато не се спазват стриктно заложените пропорции. Това е изрично правило при приготвянето на „Торта с лешник“. Докато чаках да се изпече, приседнах тихо до прозореца с коктейла в ръка. Потънах отново в онзи полуреален транс. Отпивах от омагьосващата течност. Приближих чашата към устните си, но почти не усещах аромата. Къде отиде онзи леко тръпчив гъдел? Чашата беше празна, магията – свършила. И ето какво остана след нея ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар